Вторая мировая война
<<  ВТОРАЯ МИРОВАЯ ВОЙНА 1 сентября 1939 – 2 сентября 1945 Развитие живописи архитектуры на пороге нового тысячелетия  >>
Създаване и развитие на оон
Създаване и развитие на оон
Предисторията
Предисторията
Декларацията от Сен-Джеймс
Декларацията от Сен-Джеймс
Атлантическата харта
Атлантическата харта
Декларация на ОН
Декларация на ОН
Декларация на ОН
Декларация на ОН
Декларация на ОН
Декларация на ОН
Декларация на ОН
Декларация на ОН
Конференциите в Москва и Техеран
Конференциите в Москва и Техеран
Конференциите в Москва и Техеран
Конференциите в Москва и Техеран
Конференцията в Думбартън-Оукс
Конференцията в Думбартън-Оукс
Конференцията в Думбартън-Оукс
Конференцията в Думбартън-Оукс
Конференцията в Думбартън-Оукс
Конференцията в Думбартън-Оукс
Конференцията в Думбартън-Оукс
Конференцията в Думбартън-Оукс
Конференцията в Ялта
Конференцията в Ялта
Конференцията в Ялта
Конференцията в Ялта
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
Конференцията в Сан-Франциско
10 януари 1946 г. В Централната зала на Уестмистърския дворец в Лондон
10 януари 1946 г. В Централната зала на Уестмистърския дворец в Лондон
10 декември 1948 г. Общото събрание приема Общата декларация за
10 декември 1948 г. Общото събрание приема Общата декларация за
18 септември 1961 г. По време на пътуване в Конго, в авиационна
18 септември 1961 г. По време на пътуване в Конго, в авиационна
Декември 1984 г. Генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Нуеляр,
Декември 1984 г. Генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Нуеляр,
17 декември 1996 г. Общото събрание назначава Кофи Анан (Гана) за
17 декември 1996 г. Общото събрание назначава Кофи Анан (Гана) за
24 октомври 2005 г. Отбелязана е 60-годишнината на ООН
24 октомври 2005 г. Отбелязана е 60-годишнината на ООН
Държави-членки
Държави-членки
1958
1958
1977
1977
Общият брой си остава предишния, защото от 21 януари 1958 г. Сирия и
Общият брой си остава предишния, защото от 21 януари 1958 г. Сирия и
Генерални секретари на оон
Генерални секретари на оон
Генерални секретари на оон
Генерални секретари на оон
Въпреки че няма техническо ограничаване на мандатите на Генералния
Въпреки че няма техническо ограничаване на мандатите на Генералния
Генералният секретар има водеща роля в усилията по реорганизация и
Генералният секретар има водеща роля в усилията по реорганизация и
Как се назначава Генералният секретар
Как се назначава Генералният секретар
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г
ФИНАСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

Презентация: «Династии китая 420 589». Автор: Sevo. Файл: «Династии китая 420 589.ppt». Размер zip-архива: 786 КБ.

Династии китая 420 589

содержание презентации «Династии китая 420 589.ppt»
СлайдТекст
1 Създаване и развитие на оон

Създаване и развитие на оон

2 Предисторията

Предисторията

Наименованието Обединени нации, предложено от президента на САЩ Франклин Рузвелт, за пръв е използвано в Декларацията на ОН от 1 януари 1942 г.; Първата Международна конференция за мир е свикана в Хага през 1899 г. за разработване на съглашение за мирно разрешаване на кризи, предупреждаване за война и правила за водене на войни; Предшественик на ООН е ОН, организация, замислена при сходни обстоятелства по време на Първата световна война и учредена през 1919 г. в съответствие с Версайската система от договори „за развитие на сътрудничеството между народите и за осигуряване на тяхната сигурност”. ОН прекратява своята дейност заради неспособността си да предотврати Втората световна война.

3 Декларацията от Сен-Джеймс

Декларацията от Сен-Джеймс

Наименованието Обединени нации, предложено от президента на САЩ Франклин Рузвелт, за пръв е използвано в Декларацията на ОН от 1 януари 1942 г.; Първата Международна конференция за мир е свикана в Хага през 1899 г. за разработване на съглашение за мирно разрешаване на кризи, предупреждаване за война и правила за водене на войни; Предшественик на ООН е ОН, организация, замислена при сходни обстоятелства по време на Първата световна война и учредена през 1919 г. в съответствие с Версайската система от договори „за развитие на сътрудничеството между народите и за осигуряване на тяхната сигурност”. ОН прекратява своята дейност заради неспособността си да предотврати Втората световна война.

4 Атлантическата харта

Атлантическата харта

На 14 август 1941 г., три месеца след Лондонската декларация, на борда на военния кораб „Августа” е направена нова крачка по пътя към създаване на международна организация. Тя е в резултат на срещата между президента на САЩ Рузвелт и министър-председателя на Великобритания Чърчил; На 14 август двамата държавни дейци публикуват съвместна декларация, която влиза в историята под името „Атлантическа харта”; Този документ не е бил договорен между двамата държавници. Той не излага някаква определена официална програма за устройството на света. Както се посочва в самия документ, той само потвърждава „някои общи принципи на националните политики на назованите страни (САЩ ш Великобритания), принципи върху които те основават своите надежди за по-добър бъдещ свят”; „След окончателното унищожаване на нацистката тирания” се казва в т. 6, президентът на САЩ и министър-председателят на Обединеното кралство „се надяват на установяване на свят, който ще даде на всички страни възможност да живеят в сигурност за своите територии, а също да се установи такова положение, при което всички хора от всички страни ще могат да живеят през целия си живот без страх и недоимък”; В т. 7 се казва, че такъв свят трябва да предостави на всички възможност свободно, без всякакви пречки, да плават по моретата и океаните;

5 Декларация на ОН

Декларация на ОН

В първия ден на 1942 г. президентът Рузвелт, Уинстън Чърчил, Максим Литвинов — от името на СССР и Цзи Вен от името на Китай, подписват кратък документ, който впоследствие става известен като „Декларация на ОН”. На следващия ден тази декларация е подписана и от представителите на други 22 държави. Подписвайки този важен документ, държавите се задължават да положат максимални усилия за постигането на победа и да не сключват сепаративен мир.

6 Декларация на ОН

Декларация на ОН

Осъщественият съюз е сформиран върху принципите на Атлантическата харта. Първият пункт от Декларации на ООН гласи, че държавите, които са я подписали: ” се присъединяват към общите програмни цели и принципи, заложени в общата Декларация на президента на САЩ и министър-председателя на Великобритания от 14 август 1941 г., известна под името Атлантическа харта”. Първоначално тази Декларация е подписана от следните 26 държави:

7 Декларация на ОН

Декларация на ОН

Куба; Чехословакия; Доминиканската република; Гърция; Хаити; Индия; Нидерландия; Никарагуа; Панама; Южно-Африканския Съюз Впоследствие към Декларацията се присъединяват:

САЩ; Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия; СССР; Китай; Австралия; Белгия; Канада; Салвадор; Гватемала; Хондурас; Люксембург; Нова Зеландия; Норвегия; Полша; Югославия; Коста-Рика

8 Декларация на ОН

Декларация на ОН

Мексико; Колумбия; Ирак; Иран; Либерия; Парагвай; Чили; Уругвай; Египет; Сирия; Франция;

Филипините; Бразилия; Боливия; Етиопия; Еквадор; Перу; Венецуела; Турция; Саудитска Арабия; Ливан

9 Конференциите в Москва и Техеран

Конференциите в Москва и Техеран

Към 1943 г. всички главни съюзни държави приемат задължението да се борят за пълната победа и да положат след това усилия, за създаването на такъв свят, в който „хората от всички страни да могат да живеят без страх и недоимък”. Остава да се набележи общият план на международната организация. Това е направено на Конференцията на министрите на външните работи на Великобритания, СССР и САЩ, състояла се през октомври 1943 г. в Москва. На 1 ноември на пресата е предаден за публикуване документ, подписан от Вячеслав Молотов, Антъни Идън, Кордел Хел и Фу Бил-Шян, китайски посланик в Москва.

10 Конференциите в Москва и Техеран

Конференциите в Москва и Техеран

Това е Декларация за съвместни действия по всички въпроси, отнасящи се за капитулацията на противниците, пункт 4-и на която гласи: ”Че те (министрите на външните работи) признават необходимостта от учредяването във възможно най-кратък срок на всеобща международна организация за поддържане на международния мир и сигурност, основана на принципите на суверенното равенство на всички миролюбиви държави. Членове на тази организация могат да бъдат всички държави, големи и малки”. Два месеца след публикуването на тази Декларация четирите държави, в Техеран, столицата на Иран, провеждат първата среща на Рузвелт, Сталин и Чърчил. Те публикуват нова Декларация, в която съобщават за разработените от тях съгласувани планове за окончателната победа. По въпроса за мира Декларацията провъзгласява: ”Ние вярваме, че съществуващото между нас съгласие ще осигури траен мир. Ние напълно признаваме високата отговорност, лежаща върху нас и върху всички Обединени нации, за постигането на такъв мир, който да получи одобрението на преобладаващата част от народите на земното кълбо и който ще отстрани бедствията и ужасите на войните за много поколения”.

11 Конференцията в Думбартън-Оукс

Конференцията в Думбартън-Оукс

Ръководните принципи за бъдещата международна организация са установени. Но от определянето на принципите и целите на тази организация до нейното фактическо създаване е още далече. Необходимо е да се разработи план, който да бъде приет от болшинството от държавите За тази цел представителите на Великобритания, Китай, СССР и САЩ провеждат делова конференция в частна къща в Думбартън-Оукс, Вашингтон.

12 Конференцията в Думбартън-Оукс

Конференцията в Думбартън-Оукс

Съвещанията завършват на 7 октомври 1944 г. Четирите държави разработват план за създаването на международна организация, който е представен за разучаване и обсъждане от всички правителства на ОН и народите на всички страни. Съгласно плана, приет в Думбартън-Оукс, ООН трябва да има следните основни органи: Генерална Асамблея (Общо събрание), в която да участват всички членове на организацията; Съвет за сигурност, в състав от 11 члена, като 5 от тях трябва да са постоянни членове, а другите 6 да се избират от Генералната асамблея измежду останалите държави, членки на ООН, за срок от 2 години; Икономически и Социален съвет и Международен съд. Освен това се предвижда и създаването на Секретариат.

13 Конференцията в Думбартън-Оукс

Конференцията в Думбартън-Оукс

Същността на плана се заключава в това, че отговорността за предотвратяването на бъдещи войни трябва да се възложи на Съвета за сигурност. В компетенциите на Общото събрание са отнесени правото да разглежда и обсъжда въпроси и да прави предложения за поощряване на международното сътрудничество и за предотвратяване на конфликтите, заплашващи международния мир. То има право да обсъжда въпроси на сътрудничество по проблеми на поддържането на мира и сигурността, а също и въпроси по разоръжаването. То няма право да прави предложения по въпроси, намиращи се вече за обсъждане от Съвета за сигурност. Всякакви въпроси, изискващи прилагането на някакви мерки, трябва да се предават на Съвета за сигурност. Извънредно важният въпрос за реда на гласуване в Съвета за сигурност остава открит на конференцията в Думбартън-Оукс. Съществена особеност на плана, приет в Думбартън-Оукс, е също и това, че държавите-членки на Организацията се задължават да предоставят в разпореждане на Съвета за сигурност въоръжени сили за съдействие при изпълнение на неговите задачи по поддържане на мира и сигурността и предотвратяване на актовете на агресия. Според общото мнение, отсъствието на такива сили е било сериозна слабост на ОН или по-точно, на неговия апарат за запазване на международния мир.

14 Конференцията в Думбартън-Оукс

Конференцията в Думбартън-Оукс

Планът е подложен на сериозно обсъждане от всички страни. Правителството на Великобритания публикува подробен коментар, а в САЩ Държавният департамент разпространява 1 900 000 екземпляра на текста на проекта, приет в Думбартън-Оукс, и организира поредица от лекции, радиопрограми и кинопредставления, за да обяснят същността на този проект. Забележки и конструктивна критика постъпва от редица правителства, в т.ч. на Австралия, Белгия, Канада, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, СССР, Обединеното кралство, САЩ, Чехословакия, Франция и Южно-Африканския Съюза. Подробното обсъждане на проекта в пресата и по радиото дава на народите на съюзните страни възможност да обсъдят достойнствата на новия план за укрепване и поддържане на мира. Подчертавани са различията между новия план и Пакта на ОН, като се признава, че предоставянето на въоръжени сили в разпореждане на Съвета за сигурност се явява значителна крачка напред.

15 Конференцията в Ялта

Конференцията в Ялта

Остава да се изпълни още един пропуск в предложенията, приети в Думбартън-Оукс - да се определи реда за гласуване в Съвета за сигурност. Това е направено в Ялта (Крим), на конференцията между Рузвелт, Сталин и Чърчил, с участието на техните министри на външните работи и началниците на Генералните им щабове. На 11 февруари 1945 г. от името на тази конференция е обявено за разрешаването въпроса за реда на гласуване в Съвета за сигурност и за свикването на конференцията в Сан-Франциско.

16 Конференцията в Ялта

Конференцията в Ялта

”Ние решихме, заявяват Рузвелт, Сталин и Чърчил, в най-близко време да учредим съвместно с нашите съюзници, всеобща международна организация за поддържане на мира и сигурността...Ние се съгласихме за това, че на 25 април 1945 г. в Сан-Франциско, САЩ, да бъде свикана конференция на ОН, за да се подготви Устава на тази организация, в съответствие с положенията, приети по време на официалните съвещания в Думбартън-Оукс”. На 5 март 1945 г. са изпратени поканите за тази Конференция. Едновременно с това са изпратени за съгласуване и постигнатите договорености в Ялта по въпроса за реда на гласуване в Съвета за сигурност. Скоро след това, в началото на април, внезапно умира президентът на САЩ, Рузвелт, който изиграва важна роля при разработването на плана за конференцията в Сан-Франциско. Възникват опасения, че конференцията трябва да се отложи. Новият президент, Труман, решава да не се прекъсват, започналите вече преговори и конференцията е открита в предвидения ден.

17 Конференцията в Сан-Франциско

Конференцията в Сан-Франциско

Отначало на конференцията в Сан-Франциско са поканени само 45 държави, включително 4-те държави-инициаторки. Това са държавите, които са обявили война на Германия и Япония и са се присъединили към Декларацията на ОН. Една от тези държави, Полша, не участва в конференцията, защото съставът на нейното ново правителство е обявен твърде късно. Затова е оставено място за подписа на Полша, като една от първите страни, подписала Декларацията на ОН. Към времето за откриване на Конференцията все още няма общопризнато полско правителство, но на 28 юни е обявено за сформирането на такова и на 15 октомври 1945 г. Полша подписва Устава, встъпвайки по такъв начин в списъка на първоначалните членове на Организацията. По предложение на Франция, на Конференцията са поканени Сирия и Ливан. Конференция по своя инициатива поканва 4 други държави: Белоруската ССР, Украинската ССР и току-що освободените Дания и Аржентина.

18 Конференцията в Сан-Франциско

Конференцията в Сан-Франциско

В Сан-Франциско се събират делегатите на 50 страни, представляващи над 80 % от населението в света. Събрани са хора от всички раси, религии и континенти, изпълнени с решимостта да създадат организация, способна да запази мира и да помогне да се устрои по-добър живот. В дневния ред на Конференцията влизат предложенията, приети в Думбартън-Оукс, на базата, на които делегатите трябва да разработят Устав, приемлив за всички държави. В Конференцията участвуват 850 делегати, а заедно с тях, съветниците, личния състав на делегациите и секретариатите на Конференцията, общият брой на лицата, участващи в работата на Конференцията достига 3 500 души. Освен това има и над 2 500 представители на пресата, радиото и кинохрониките, а също наблюдатели от различни институции и организации. Конференцията в Сан-Франциско е не само една от най-важните в историята, но, по всяка вероятност, и най-многобройната от всички международни форуми, провеждани някога.

19 Конференцията в Сан-Франциско

Конференцията в Сан-Франциско

Ръководствата на делегациите на държавите-инициаторки председателстват последователно пленарните заседания. Конференцията е председателствана последователно от: Антъни Идън (Великобритания), Вячеслав Молотов (СССР), Едуард Стетиниус (САЩ) и Сун Цзи-Вен, (Китай). На по-късните заседания В. Молотов е заменен от Андрей Громико, а А. Идън от лорд Халифакс. Пленарните заседания на такива конференции са само последният етап от работата им. Значителна част от работата трябва да бъде извършена в подготвителните комисии, от които постъпват предложения в общото събрание в такава форма, в каквато те трябва да се поставят за гласуване. На Конференцията в Сан-Франциско голямо значение има начинът за гласуване. Всяка част от Устава трябва да бъде приета и фактически е приета с болшинство от 2/3 от гласовете. Конференция в Сан-Франциско се справя с огромната си работа точно за два месеца. Конференцията назначава Ръководен комитет, включващ ръководителите на всички делегации. Този Комитет решава всички основни принципни и политически въпроси. Но даже при наличието на само един член от всяка държава, в състава на Комитета има 50 души и той е твърде голям за детайлно разработване на въпросите. Затова е избран Изпълнителен комитет в състав от 14 ръководители на делегации за подготовка на препоръките на Ръководния комитет.

20 Конференцията в Сан-Франциско

Конференцията в Сан-Франциско

Проектоуставът е разделен на 4 части. Всяка част е обсъждана от специални комисии. Първата комисия се занимава с обсъждането на общите цели на Организацията, нейните принципи, състава на членовете, въпроси за секретариата и за начина на изменение на Устава. Втората комисия обсъжда пълномощията и задълженията на Генералната асамблея. Третата – пълномощията на Съвета за сигурност. Четвъртата комисия работи над проекта за Статут на Международния Съд. Този проект е разработен от комисия от юристи на 44-те страни, работещи във Вашингтон през април 1945 г. Тези 4 комисии от своя страна се разделят на 12 технически комитети. По такъв начин се осигурява по-бързо и задълбочено обсъждане на въпросите и постигане на възможно по-пълно съгласие. Провеждат се 10 пленарни заседания на всички делегати, а заседанията на комитетите, на които се дискутира всяка дума и запетая на Устава са около 400. Налага се да се приемат решения не само относно отделни думи и фрази. Трябва да се вземат и решения по въпроси от изключителна важност. Има много сериозни разногласия и различия в мненията и възгледите и дори една или две кризи, в течение на които някои наблюдатели изказват опасения, че Конференцията може да завърши преждевременно, без споразумение.

21 Конференцията в Сан-Франциско

Конференцията в Сан-Франциско

Възниква въпрос, за статута на «регионалните организации». Много страни имат свои договори за регионална отбрана и взаимопомощ. Съществуват например Междуамериканска система и Арабска лига. Как да се съгласуват тези регионални организации с международната организация? Конференцията решава да ги привлече в мирното разрешаване на споровете, а в някои случаи – за участие във вземането на принудителни мерки, при условие че целите и действията на такива организации съответстват на целите и принципите на ООН. По времето на ОН съществува особен ред за преразглеждане на договори, сключени от неговите членове. Трябва ли да се предвиди такъв ред, създавайки ООН? Конференцията взема решение, че договорите, сключени след създаването на ООН трябва да се регистрират в Секретариата на ООН и да се публикуват след това. Що се отнася до преразглеждането на договорите, то не са дадени никакви специални указания и препоръки по този въпрос, въпреки че такова преразглеждане може да бъде препоръчано от Генералната асамблея при разглеждане на всяка ситуация, изискваща мирно разрешаване. Конференцията добавя нова глава, разглеждаща въпроси, които не касаят предложенията, приети в Думбартън-Оукс. Тази глава предвижда организацията на управлението на териториите, намиращи се под опеката на ООН. Във връзка с това има много въпроси: Трябва ли въпросните територии да се явяват цел на системата за опеката при постигане на „независимост” или „самоуправление” за народите? Ако целта трябва да е независимост, то как да се постъпва с такива територии, които са твърде малки за това, как сами да се защитават? и др.

22 Конференцията в Сан-Франциско

Конференцията в Сан-Франциско

Въпросът за юрисдикцията на Международния Съд също е предмет с продължителни дебати. Конференцията решава, че държави — членове на Организацията, не са подчинени на юрисдикцията на Съда задължително, но те могат доброволно да заявят за своето съгласие да признаят нейната задължителност. Много внимание е отделено също на въпроса за начина на внасяне на поправки в Устава. В края на краищата и по този въпрос е постигнато съгласие. Най-продължителни и горещи спорове предизвикват въпросите за правата на всяка държава от „Голямата петорка” да налага „вето” на решенията на Съвета за сигурност, органът, който има най-големи правомощия. Има и моменти, при които споровете по този въпрос заплашват от прекъсване на Конференцията. Малките държави се страхуват, че в случай на заплахи за мира от страна на една държава от постоянните членове на Съвета за сигурност, той ще е лишен от възможността да взема решения, а в случай на стълкновение на две държави, които не са постоянни членове на Съвета за сигурност, „Голямата петорка” може да вземе произволни решения. Ръководейки се от тези съображения, малките държави се стремят да ограничат правото на „вето”. Но големите държави единодушно настояват, че това положение е жизнено важно и подчертават, че главната отговорност за поддържане на международния мир пада с цялата си сила върху тях. В края на краищата, в интерес на създаването на международната организация, малките държави отстъпват по този въпрос.

23 Конференцията в Сан-Франциско

Конференцията в Сан-Франциско

Този въпрос, както и други жизнено важни въпроси, е разрешен само благодарение на това, че всяка държава е преизпълнена с решимост да се създаде, ако не съвършена международна организация, то поне най-добрата от възможните. На 25 юни делегатите се събират за последен път на пленарно заседание в залата на Операта в Сан-Франциско. Председателствуващият, лорд Халифакс, представя на събранието окончателния проект за Устав. „Ние никога в живота не сме приемали по-важни решения”, казва той. Предвид на световното значение на това събитие, той предлага да се отстъпи от обичайния способ за гласуване с вдигане на ръка. Затова когато въпросът е поставен за гласуване, всички делегати стават от местата си и стоят прави. Това правят и всички присъстващи: служебният персонал, представителите на пресата и около 3 хил. посетители. Когато председателят съобщава за единодушното приемане на Устава, залата се огласява от мощни овации. На следващия ден в залата на Дома на ветераните, делегатите един след друг отиват до голямата кръгла маса, на която лежат два исторически документа: Уставът на ООН и Статутът на Международния съд. Зад всяка делегация, на фона на ярки цветове, са разположени в полукръг флаговете на 50-те нации. При ослепителните светлини на мощни прожектори всеки делегат поставя своя подпис. Представителите на Китай, първата жертва на агресия от страна на държавите от Оста, има честта първа да се подпише. След нея се подписват другите. Подписите са 153.

24 Конференцията в Сан-Франциско

Конференцията в Сан-Франциско

„Уставът на ООН, който вие току-що подписахте, казва президентът Труман в своето обръщение по време на последното заседание на Конференцията, се явява здрава основа, върху която ние можем да построим по-добър свят. Този акт ще влезе в историята. След победата в Европа и в очакване на окончателната победа в тази най-разрушителна война, ние удържахме победа над самата война... Заедно с този Устав за цялото човечество се открива надеждата за настъпването на такова време, когато всички достойни негови представители ще получат възможност да живеят така, както това подобава на свободни хора”. Президентът посочва, че Уставът действително ще се използва само ако всички народи в света се преизпълнят с решимост за неговото изпълнение. „Ако ние не съумеем да използваме Устава, казва той в заключение, ние ще се окажем предатели по отношение на всички тези, които дадоха живота си за това, да ни дадат възможност свободно и в условия на сигурност да се съберем тук за създаването на този Устав. Ако ние се опитаме да го използваме за егоистични цели, в интерес на някоя нация или неголяма група от нации, ние също ще бъдем виновни в такова предателство”. С подписването на Устава, ООН не започва да съществува. В много страни Уставът трябва да бъде също одобрен от конгресите или парламентите. Затова е предвидено, Уставът да влезе в сила, когато правителствата на Китай, Франция, Великобритания, СССР, САЩ и болшинството от другите страни, подписали Устава, го ратифицират и известят Държавния департамент на САЩ. На 24 октомври 1945 г. това условие е изпълнено и ООН става реалност. 4-годишният труд за разработване на планове и многогодишните надежди се осъществяват, сформирайки международната организация, създадена с цел да се сложи край на войната, да способства за тържеството на мира и справедливостта и настъпването на по-добър живот за цялото човечество. 24 октомври ежегодно се отбелязва като ден на ООН

25 10 януари 1946 г. В Централната зала на Уестмистърския дворец в Лондон

10 януари 1946 г. В Централната зала на Уестмистърския дворец в Лондон

се открива първата Генерална Асамблея (Общо събрание) на ООН. На нея са представени 51 държави.

26 10 декември 1948 г. Общото събрание приема Общата декларация за

10 декември 1948 г. Общото събрание приема Общата декларация за

правата на човека. 1 ноември 1956 г. Събира се първата Извънредна специална сесия на Общото събрание по въпроса за кризата в района на Суецкия канал. Тя постановява да се създадат първите въоръжени сили на ООН за поддържане на мира — Извънредните въоръжени сили на ООН.

27 18 септември 1961 г. По време на пътуване в Конго, в авиационна

18 септември 1961 г. По време на пътуване в Конго, в авиационна

катастрофа загива Генералният секретар на ООН Даг Хамаршелд. 1969 г. На Международната организация на труда е присъдена Нобелова награда за мир. 25 октомври 1971 г. Общото събрание предоставя място на представителите на Китайската Народна Република. 13 ноември 1974 г. Генералната Асамблея признава Организацията за Освобождение на Палестина за „единственият законен представител на палестинския народ”.

28 Декември 1984 г. Генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Нуеляр,

Декември 1984 г. Генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Нуеляр,

учредява Бюро на ООН по извънредните операции в Африка за съдействие при координирането на усилията за оказване на извънредна помощ на гладуващите. 1988 г. На операциите на ООН по поддържане на мира е присъдена Нобелова награда за мир. През този период са проведени 7 операции по поддържане на мира или за наблюдение. 27 април 1993 г. Независимостта на Еритрея е провъзгласена на 27 април 1993 г. в резултат на референдума под наблюдението на ООН, в хода на който гласуват 98,5 % от регистрираните избиратели. 22–24 октомври 1995 г. В Централата на ООН в Ню-Йорк се провежда специално юбилейно заседание на Общото събрание, посветено на 50-годишнината на ООН.

29 17 декември 1996 г. Общото събрание назначава Кофи Анан (Гана) за

17 декември 1996 г. Общото събрание назначава Кофи Анан (Гана) за

седмия по ред Генерален секретар на ООН със срок на пълномощия, от 1 януари 1997 г. и до 31 декември 2001 г. 25–27 юни 2001 г. Специална сесия за разглеждане проблемите на разпространението на вируса на СПИН приема Декларация за борба със заболяването. 29 юни 2001 г. По препоръка на Съвета за сигурност Ощото събрание единодушно избира Кофи Анан за втори срок с пълномощия, изтичащи на 31 декември 2006 г.

30 24 октомври 2005 г. Отбелязана е 60-годишнината на ООН

24 октомври 2005 г. Отбелязана е 60-годишнината на ООН

13 октомври 2006 г. Общото събрание избира Пан Ки Мун (Република Корея) за осми Генерален секретар на ООН. Мандатът му започва от 1 януари 2007 г.

31 Държави-членки

Държави-членки

Година

Брой към момента на основаване

1945

50

Австралия, Аржентина, Беларус, Белгия, Боливия, Бразилия, Венецуела, Хаити, Гватемала, Хондурас, Гърция, Дания, Доминиканската Република, Египет, Индия, Ирак, Иран, Канада, Колумбия, Китай, Коста-Рика, Куба, Либерия, Ливан, Люксембург, Мексико, Холандия, Никарагуа, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Парагвай, Перу, Полша, Руската федерация, Салвадор, Саудитска Арабия, Сирия, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, САЩ, Турция, Украйна, Уругвай, Филипините, Франция, Чили, Югославия4, Южна Африка, Еквадор, Етиопия

1946

54

Афганистан, Исландия, Тайланд, Швеция

1947

56

Йемен, Пакистан

1948

57

Мянма (Бирма)

1949

58

Израел

1950

59

Индонезия

1955

75

Австрия, Албания, България, Унгария, Йордания, Ирландия, Испания, Италия, Камбоджа, Лаоска Народно-Демократична Република, Либийска Арабска Джамахирия, Непал, Португалия, Румъния, Финландия, Шри-Ланка

1956

79

Мароко, Судан, Тунис, Япония

1957

81

Гана, Малайзия

1958

821

Гвинея

32 1958

1958

831

Гвинея

1960

98

Бенин, Буркина-Фасо, Габон, Демократична Република Конго, Камерун, Кипър, Конго, Кот-д'Ивуар, Мадагаскар, Мали, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сомалия, Того, Централно Африканска Република, Чад

1961

103

Мавритания, Монголия, Танзания, Сиера-Леоне

1962

109

Алжир, Бурунди, Руанда, Тринидад и Тобаго, Уганда, Ямайка

1963

111

Кения, Кувейт

1964

114

Замбия, Малави, Малта

1965

117

Гамбия, Малдивски острови, Сингапур

1966

122

Барбадос, Ботсуана, Гвиана, Лесото

1967

1232

Народно-Демократична Република Йемен

1968

126

Мавриций, Свазиленд, Екваториална Гвинея

1970

127

Фиджи

1971

132

Бахрейн, Бутан, Катар, Обединени Арабски Емиратства, Оман

1973

1353

Бахамски острови, Германия (Федерална Република Германия и ГДР са приети в състава на ООН на 18 септември 1973 г. Във връзка с обединението на ГДР с ФРГ, на 3 октомври 1990 г., двете германски държави образуват една суверенна държава).

1974

138

Бангладеш, Гвинея-Бисау, Гренада

1975

144

Кабо-Верде, Коморски острови, Мозамбик, Папуа-Нова Гвинея, Сан-Томе и Принсипи, Суринам

1976

147

Ангола Самоа, Сейшелски острови

33 1977

1977

149

Виетнам, Джибути

1978

151

Доминика, Соломонови острови

1979

152

Сент-Луис

1980

154

Зимбабве, Сент-Винсент и Гренада

1981

157

Антигуа и Барбуда, Белиз, Вануату

1983

158

Сент-Китс и Невис

1984

159

Бруней

1990

1592, 3

Лихтенщайн, Намибия

1991

166

КНДР, Латвия, Литва, Маршалови острови, Микронезия, Република Корея, Естония

1992

179

Азербайджан, Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Сан-Марино, Словения, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Хърватска

1993

1844

Андора, Бивша югославска Република Македония, Монако, Словакия, Чешка Република, Еритрея

1994

185

Палау

1999

188

Кирибати, Науру, Тонга

2000

1895

Тувалу, Сърбия и Черна гора

2002

191

Швейцария, Тимор-Лешти

2006

1926

Черна гора

34 Общият брой си остава предишния, защото от 21 януари 1958 г. Сирия и

Общият брой си остава предишния, защото от 21 януари 1958 г. Сирия и

Египет продължават участието си е в ООН като един член — Обединена Арабска Република. 2. Йемен получава членство в ООН на 30 септември 1947 г., а Народнодемократична Република Йемен — на 14 декември 1967 г. Но на 22 май 1990 г. двете страни се обединяват и от тогава имат в ООН единно представителство. 3. Федеративна Република Германия и Германската Демократична Република са прието в състава на ООН на 18 септември 1973 г. Във връзка с обединението на ГДР с ФРГ, на 3 октомври 1990 г., двете германски държави образуват една суверенна държава. 4. Чехословакия е един от първоначалните членове на ООН от 24 октомври 1945 г. С писмо от 10 декември 1992 г. нейният Постоянен представител информира Генералния секретар за това, че Чехословашката Федеративна Република прекратява своето съществование от 31 декември 1992 г., а Република Чехия и Република Словакия подават заявления за приемане в ООН вече в качеството на независими правоприемници. Съветът за Сигурност препоръчва на Общото събрание на 8 януари 1993 г. да приеме Република Чехия като член на ООН. Чешката Република, по такъв начин е приета за член на ООН на 19 януари 1993 г. Република Словакия е приета като член на ООН на 19 януари 1993 г. 5. Подписвайки Уставът на 26 юни 1945 г. и ратифицирайки го на 19 октомври 1945 г., Социалистическа Федеративна Република Югославия е един от първоначалните членове на ООН до нейното разформироване във връзка с учредяването и приемането в качеството на нови членове на Босна и Херцеговина, бившата югославска Република Македония, Република Словения, Съюзна Републики Югославия и Република Хърватска. От 4 февруари 2003 г. Съюзна Република Югославия става независима Сърбия и Черна гора. 6. Членството на Сърбия и Черна гора в ООН е до 3 юни 2006 г. заради обявяването на независимост от Черна гора. Република Черна гора е приета за член на ООН от 28 юни 2006 г.

35 Генерални секретари на оон

Генерални секретари на оон

Даг Хамаршелд (Швеция) (1953-1961 г.)

Трюгве Ли (Норвегия) (1946-1952 г.)

У Тан (Мянма) (1961-1971 г.)

Курт Валдхайм (Австрия) (1972-1981 г.)

36 Генерални секретари на оон

Генерални секретари на оон

Бутрос Бутрос-Гали (Египет) (1992-1996 г.)

Хавиер Перес де Куеляр (Перу) (1982-1991 г.)

Кофи Аннан (Гана) (1997-2006 г.)

Бан Ки Мун (Република Корея) (2006-

37 Въпреки че няма техническо ограничаване на мандатите на Генералния

Въпреки че няма техническо ограничаване на мандатите на Генералния

секретар на ООН, нито един от генералните секретари на ООН до сега не е заемал длъжността повече от два мандата. Каква е ролята на Генералния секретар на ООН? Генералният секретар е ръководител на ООН и нейното главно административно длъжностно лице. Той олицетворява Организацията пред целия свят, особено в качеството на водещ международен посредник и миротворец. Генералният секретар привлича вниманието на международната общност към важни глобални въпроси, от развитието и до разоръжаването и правата на човека, и той е упълномощен да сезира Съвета за сигурност за всякакви проблеми, които заплашват международния мир и сигурност. С цел съдействие при разрешаването на международните спорове, Генералният секретар може да изпълнява функции на посредник или да използва метода на „тихата дипломация в кулоарите”. През последните години Генералният секретар активизира работата си в областта на превантивната дипломация с цел предупреждаване за възникване, ескалация или разпространение на международни спорове.

38 Генералният секретар има водеща роля в усилията по реорганизация и

Генералният секретар има водеща роля в усилията по реорганизация и

рационализация работата на ООН, действайки в тясно сътрудничество с Генералната асамблея и другите органи за осигуряване провеждането на реформите да са насочени в перспектива и да се осъществяват координирано. Това позволява на ООН ефективно да реагира на потребностите на държавите-членки. Генералният секретар е и председател на Координационния съвет на ръководители от системата на ООН, който се събира два пъти в годината за осигуряване на координацията в дейността за постигане на общите цели на държавите-членки при решаване на широкия диапазон от проблеми. В състава му влизат ръководителите на 27 организации, включващи фондове, програми и специализирани учреждения на ООН, а също Международната агенция за атомна енергия (самостоятелна агенция, действаща под егидата на ООН) и Световната търговска организация, които представят цялата система на ООН.

39 Как се назначава Генералният секретар

Как се назначава Генералният секретар

Генералният секретар се избира от Общото събрание по препоръка на Съвета за Сигурност. По такъв начин, при назначаването на Генералния секретар всеки от петте членове на Съвета за сигурност може да се възползва от правото си на вето. Колко страни са постоянните членове на Съвета за сигурност? Съветът за сигурност се състои от 15 членове. Пет са постоянните членове — Китай, Руската Федерация, Обединеното кралство, САЩ и Франция, които могат да блокират всяко предложение, внесено на заседание на Съвета, гласувайки против него. Десетте непостоянни членове на Съвета периодически се избират от всички държави-членове за 2-годишен срок.

40 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

A

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

Реална сума на вноската $

Австралия

1.787

40 058 597

4 305 110

35 753 487

Австрия

0.887

19 883 590

2 136 896

17 746 694

17 746 694

Азербайджан

0.005

112 083

12 046

100 037

100 037

Албания

0.006

134 500

14 455

120 045

120 045

Алжир

0.085

1 905 417

204 776

1 700 641

1 700 641

Ангола

0.003

67 250

7 227

60 023

60 023

Андора

0.008

179 333

19 273

160 060

160 060

Антигуа и Барбуда

0.002

44 833

4 818

40 015

40 015

Аржентина

0.325

7 285 419

782 966

6 502 453

6 502 453

Армения

0.002

44 833

4 818

40 015

40 015

Афганистан

0.001

22 417

2 409

20 008

20 008

41 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

Б

Бахамски острови

0.016

358 667

38 546

320 121

Бангладеш

0.010

224 167

24 091

200 076

Барбадос

0.009

201 750

21 682

180 068

Бахрейн

0.033

739 750

79 501

660 249

Беларус

0.020

448 333

48 183

400 150

Белиз

0.001

22 417

2 409

20 008

Белгия

1.102

24 703 175

2 654 858

22 048 317

Бенин

0.001

22 417

2 409

20 008

България

0.020

448 333

48 183

400 150

Боливия

0.006

134 500

14 455

120 045

Босна и Херцеговина

0.006

134 500

14 455

120 045

Ботсуана

0.014

313 833

33 728

280 105

Бразилия

0.876

19 637 007

2 110 395

17 526 612

Бруней

0.026

582 833

62 637

520 196

Буркина-Фасо

0.002

44 833

4 818

40 015

Бурунди

0.001

22 417

2 409

20 008

Бутан

0.001

22 417

2 409

20 008

Бивша югославска Република Македония

0.005

112 083

12 046

100 037

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

42 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

В

Г

Г

Годишна вноска %

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

Реална сума на вноската $

Вануату

0.001

0.001

22 417

22 417

2 409

2 409

20 008

20 008

Унгария

0.244

0.244

5 469 668

5 469 668

587 827

587 827

4 881 841

4 881 841

Венецуела

0.200

0.200

4 483 335

4 483 335

481 826

481 826

4 001 509

4 001 509

Виетнам

0.024

0.024

538 000

538 000

57 819

57 819

480 181

480 181

Габон

Габон

0.008

0.008

179 333

179 333

19 273

160 060

Хаити

Хаити

0.002

0.002

44 833

44 833

4 818

40 015

Гайана

Гайана

0.001

0.001

22 417

22 417

2 409

20 008

Гамбия

Гамбия

0.001

0.001

22 417

22 417

2 409

20 008

Гана

Гана

0.004

0.004

89 667

89 667

9 637

80 030

Гватемала

Гватемала

0.032

0.032

717 333

717 333

77 092

640 241

Гвинея

Гвинея

0.001

0.001

22 417

22 417

2 409

20 008

Гвинея-Бисау

Гвинея-Бисау

0.001

0.001

22 417

22 417

2 409

20 008

Германия

Германия

8.577

8.577

192 267 817

192 267 817

20 663 082

171 604 735

Хондурас

Хондурас

0.005

0.005

112 083

112 083

12 046

100 037

Гренада

Гренада

0.001

0.001

22 417

22 417

2 409

20 008

Гърция

Гърция

0.596

0.596

13 360 338

13 360 338

1 435 840

11 924 498

Грузия

Грузия

0.003

0.003

67 250

67 250

7 227

60 023

43 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

Д

Дания

0.739

16 565 922

1 780 345

14 785 577

14 785 577

Демократична република Конго

0.003

67 250

7 227

60 023

60 023

Джибути

0.001

22 417

2 409

20 008

20 008

Доминика

0.001

22 417

2 409

20 008

20 008

Доминиканска Република

0.024

538 000

57 819

480 181

480 181

Е

Египет

0.088

1 972 667

212 003

1 760 664

1 760 664

Еквадор

Еквадор

Еквадор

Еквадор

Еквадор

Еквадор

Екваториална Гвинея

0.002

44 833

4 818

40 015

40 015

Еритрея

0.001

22 417

(13 112)

35 529

35 529

Естония

0.016

358 667

38 546

320 121

320 121

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

Реална сума на вноската $

44 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

И

Израел

0.419

9 392 587

9 392 587

1 009 424

8 383 163

8 383 163

8 383 163

Индия

0.450

10 087 503

10 087 503

1 084 107

9 003 396

9 003 396

9 003 396

Индонезия

0.161

3 609 085

3 609 085

387 870

3 221 215

3 221 215

3 221 215

Йордания

0.012

269 000

269 000

28 910

240 090

240 090

240 090

Ирак

0.015

336 250

336 250

36 137

300 113

Иран

0.180

4 035 001

4 035 001

433 643

3 601 358

3 601 358

3 601 358

Ирландия

0.445

9 975 420

9 975 420

1 072 062

8 903 358

8 903 358

8 903 358

Исландия

0.037

829 417

829 417

89 138

740 279

740 279

740 279

Испания

2.968

66 532 690

66 532 690

7 150 289

59 382 401

59 382 401

59 382 401

Италия

5.079

113 854 290

113 854 290

12 235 956

101 618 334

101 618 334

101 618 334

Й

Й

Йемен

Йемен

0.007

156 917

16 864

140 053

140 053

140 053

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

Реална сума на вноската $

Реална сума на вноската $

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

Реална сума на вноската $

Реална сума на вноската $

45 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

К

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

Кабо-Верде

0.001

22 417

2 409

20 008

Казахстан

0.029

650 083

69 865

580 218

Камбоджа

0.001

22 417

2 409

20 008

Камерун

0.009

201 750

21 682

180 068

Канада

2.977

66 734 440

7 171 971

59 562 469

Катар

0.085

1 905 417

204 776

1 700 641

Кения

0.010

224 167

24 091

200 076

Кипър

0.044

986 334

106 002

880 332

Кирибати

0.001

22 417

2 409

20 008

Китай

2.667

59 785 271

6 425 142

53 360 129

Колумбия

0.105

2 353 751

252 958

2 100 793

Коморски острови

0.001

22 417

2 409

20 008

Конго

0.001

22 417

2 409

20 008

Корейска НДР

0.007

156 917

16 864

140 053

Коста Рика

0.032

717 333

77 092

640 241

Кот-д'Ивуар

0.009

201 750

21 682

180 068

Куба

0.054

1 210 500

130 093

1 080 407

Кувейт

0.182

4 079 835

438 461

3 641 374

Киргизстан

0.001

22 417

2 409

20 008

46 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

Л

Лаоска народнодемократична република

0.001

22 417

2 409

20 008

Латвия

0.018

403 500

43 364

360 136

Лесото

0.001

22 417

2 409

20 008

Либерия

0.001

22 417

2 409

20 008

Ливан

0.034

762 167

81 910

680 257

Либийска арабска джамахирия

0.062

1 389 834

149 366

1 240 468

Литва

0.031

694 917

74 683

620 234

Лихтенщайн

0.010

224 167

24 091

200 076

Люксембург

0.085

1 905 417

204 776

1 700 641

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

47 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

М

Мавриций

0.011

246 583

26 501

220 082

Мавритания

0.001

22 417

2 409

20 008

Мадагаскар

0.002

44 833

4 818

40 015

Малави

0.001

22 417

2 409

20 008

Малайзия

0.190

4 259 168

457 734

3 801 434

Мали

0.001

22 417

2 409

20 008

Малдивски острови

0.001

22 417

2 409

20 008

Малта

0.017

381 083

40 955

340 128

Мароко

0.042

941 500

101 183

840 317

Маршалови острови

0.001

22 417

2 409

20 008

Мексико

2.257

50 594 434

5 437 400

45 157 034

Микронезия

0.001

22 417

2 409

20 008

Мозамбик

0.001

22 417

2 409

20 008

Молдова

0.001

22 417

2 409

20 008

Монако

0.003

67 250

7 227

60 023

Монголия

0.001

22 417

2 409

20 008

Мянма (Бирма)

0.005

112 083

12 046

100 037

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

48 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

Н

Намибия

0.006

134 500

14 455

14 455

120 045

Науру

0.001

22 417

2 409

2 409

20 008

Непал

0.003

67 250

7 227

7 227

60 023

Нигер

0.001

22 417

2 409

2 409

20 008

Нигерия

0.048

1 076 000

115 638

115 638

960 362

Нидерландия

1.873

41 986 431

4 512 295

4 512 295

37 474 136

Никарагуа

0.002

44 833

4 818

4 818

40 015

Нова Зеландия

0.256

5 738 669

616 737

616 737

5 121 932

Норвегия

0.782

17 529 839

1 883 937

1 883 937

15 645 902

О

Обединена република Танзания

0.006

134 500

134 500

14 455

120 045

Обединени Арабски Емиратства

0.302

6 769 836

6 769 836

727 556

6 042 280

Оман

0.073

1 636 417

1 636 417

175 866

1 460 551

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

49 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

П

Пакистан

0.059

1 322 584

142 139

1 180 445

Палау

0.001

22 417

2 409

20 008

Панама

0.023

515 583

55 410

460 173

Папуа-Нова Гвинея

0.002

44 833

4 818

40 015

Парагвай

0.005

112 083

12 046

100 037

Перу

0.078

1 748 501

187 912

1 560 589

Полша

0.501

11 230 754

1 206 973

10 023 781

Португалия

0.527

11 813 587

1 269 610

10 543 977

Р

Република Корея

2.173

48 711 434

5 235 033

43 476 401

Руска Федерация

1.200

26 900 009

2 890 953

24 009 056

Руанда

0.001

22 417

2 409

20 008

Румъния

0.070

1 569 167

168 639

1 400 528

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

50 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

С

Салвадор

0.020

448 333

48 183

400 150

Самоа

0.001

22 417

2 409

20 008

Сан-Марино

0.003

67 250

7 227

60 023

Сан-Томе и Принсипи

0.001

22 417

2 409

20 008

Саудитска Арабия

0.748

16 767 672

1 802 027

14 965 645

Свазиленд

0.002

44 833

4 818

40 015

Сейшелски острови

0.002

44 833

4 818

40 015

Сенегал

0.004

89 667

9 637

80 030

Сент-Винсент и Гренада

0.001

22 417

2 409

20 008

Сент-Китс и Невис

0.001

22 417

2 409

20 008

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

51 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

Сент-Луис

0.001

22 417

2 409

20 008

Сърбия

0.021

470 750

50 592

420 158

Сингапур

0.347

7 778 586

835 967

6 942 619

Сирийска Арабска република

0.016

358 667

38 546

320 121

Словакия

0.063

1 412 250

151 775

1 260 475

Словения

0.096

2 152 001

231 276

1 920 725

Великобритания

6.642

148 891 552

16 001 422

132 890 130

Сащ

22.000

493 166 839

493 166 839

Соломонови острови

0.001

22 417

2 409

20 008

Сомалия

0.001

22 417

2 409

20 008

Судан

0.010

224 167

24 091

200 076

Суринам

0.001

22 417

2 409

20 008

Сиера-Леоне

0.001

22 417

2 409

20 008

52 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

Т

Таджикистан

0.001

22 417

2 409

20 008

Тайланд

0.186

4 169 501

448 098

3 721 403

Тимор-Лещи

0.001

22 417

2 409

20 008

Того

0.001

22 417

2 409

20 008

Тонга

0.001

22 417

2 409

20 008

Тринидад и Тобаго

0.027

605 250

65 047

540 203

Тувалу

0.001

22 417

2 409

20 008

Тунис

0.031

694 917

74 683

620 234

Туркменистан

0.006

134 500

14 455

120 045

Турция

0.381

8 540 753

861 007

7 679 746

У

Уганда

0.003

67 250

7 227

60 023

Узбекистан

0.008

179 333

19 273

160 060

Украйна

0.045

1 008 750

108 411

900 339

Уругвай

0.027

605 250

65 047

540 203

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

53 ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАНСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

Ф

Фиджи

0.003

67 250

67 250

7 227

60 023

Филипините

0.078

1 748 501

1 748 501

187 912

1 560 589

Финландия

0.564

12 643 004

12 643 004

1 358 748

11 284 256

Франция

6.301

141 247 466

141 247 466

15 179 909

126 067 557

Х

Хърватия

0.050

1 120 834

120 456

120 456

1 000 378

Ц

Централноафриканска република

0.001

22 417

2 409

2 409

20 008

Ч

Чад

0.001

22 417

2 409

2 409

20 008

Черна гора

0.001

22 417

2 409

2 409

20 008

Чешка република

0.281

6 299 085

676 965

676 965

5 622 120

Чили

0.161

3 609 085

387 870

387 870

3 221 215

Ш

Швейцария

1.216

27 258 676

2 929 499

2 929 499

24 329 177

Швеция

1.071

24 008 258

2 580 175

2 580 175

21 428 083

Шри-Ланка

0.016

358 667

38 546

38 546

320 121

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

54 ФИНАСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

ФИНАСОВИ ВНОСКИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В БЮДЖЕТА НА ООН ЗА 2007 г

Всичко

100.000

2 241 667 450

187 839 514

2 053 827 936

Южна Африка

0.290

6 500 836

698 647

5 802 189

Ямайка

0.010

224 167

24 091

200 076

Япония

16.624

372 654 797

40 049 327

332 605 470

Ю

Я

Годишна вноска %

Общ размер на вноските $

Постъпления от данъци на персонала $

Реална сума на вноската $

«Династии китая 420 589»
http://900igr.net/prezentacija/istorija/dinastii-kitaja-420-589-210592.html
cсылка на страницу
Урок

История

150 тем
Слайды